Статията е добавена на 2023-03-09 11:45:23 от Мирослав Трифонов
полезнодоходностинвестиции
Като правен и финансов термин дивидент означава разпределение на печалбата между акционерите, собствениците, инвеститорите в компанията, тоест печалба от инвестиции в акции. Купуването на акции на дадена компания от инвеститорите винаги се прави с цел печалба – тоест с цел получаване на плащания в замяна на инвестицията, които плащания се наричат дивиденти. Размерът на дивидентите зависи пряко от развитието на компанията, финансовите ѝ резултати, печалбата ѝ и други фактори.
Дивидентите – благоприятни за инвеститорите и компанията
Дивидентите са благоприятни не само за инвеститорите, които печелят от тях, но и за самата компания, тъй като компаниите, раздаващите дивиденти, са по-желани и предпочитани за инвестиции, което подпомага развитието им. Тоест двете страни се намират в състояние на взаимна изгода. Разпределението на дял от печалбата на компанията към акционерите ѝ е не само възнаграждение за направените от тях инвестиции, но и стимул да запазят акциите си. Това е благоприятно за компаниите, които могат да бележат бързо развитие и отлични финансови резултати благодарение на възможностите, осигурени от инвеститорите.
Инвеститорите (от своя страна) очакват не само да получават дивиденти за вложенията си, но и да се повиши цената на притежаваните от тях акции, което се случва при развитие на компанията и постигнати отлични финансови резултати.
Така от дивидентите полза извличат и двете страни – и инвеститорите, и компаниите.
Дивидентите и акционерите и дивидентите и инвеститорите – какви са разликите?
Въпреки че и акционери, и инвеститори реално влагат свои средства под една или друга форма в дадена компания, дивидентите носят точно определена допълнителна доходност само на инвеститорите. Дали акционерите ще получат дивиденти в даден момент зависи от:
- представянето на компанията на пазара за дадения период,
- бъдещите планове на компанията и необходимостта от реинвестиция на печалбите, заместваща и отлагаща разпределянето им,
- растежът и развитието на компанията и други.
В този случай компаниите традиционно търсят друга форма за овъзмездявне на акционерите, за да останат привлекателни за тях, ако раздаването на дивиденти е неудачно в момента. Такава форма на овъзмездяване са допълнителните акции с цел стимулиране на акционерите и като форма на възнаграждение при неналичие на парично такова.
Определяне на размера на изплащаните дивиденти
Размерът на дивидентите съвсем естествено зависи от развитието на компанията, постигнатите резултати, от успешното ѝ позициониране на пазара, растежа, печалбите, постигнатите финансовите резултати. Размерът на дивидентите се определя още:
- в зависимост от броя на притежаваните акциите при изплащане на дивиденти на акционерите,
- годишното общо събрание с участието на всички акционери, взимащо решение какъв да е процентът от печалбата за съответната година, който компанията да разпредели като дивиденти. Следва да се има предвид и че компаниите не разпределят цялата печалба като дивиденти. Повече от половината обикновено остава за други разходи и вложения. Процентът, който се счита за най-благоразумен за разпределяне, е между 35% до 55% от печалбата на компанията за съответния период или година.
Видове дивидентна политика
Начинът, по който една компания разпределя дивиденти, се определя и ръководи от избраната дивидентна политика. Познати са следните три форми (вида):
1. Остатъчен дивидент
Ключова характеристика на остатъчния дивидент е, че размерът на разпределяните дивиденти зависи пряко от печалбата на компанията, останала след инвестиране на част от печалбата в бъдещи проекти и планове. Поради тази причина при остатъчния дивидент размерът на плащанията е различен за всяка година или дори за всяко тримесечие, ако е взето решение от общото събрание за изплащане на дивиденти 4 пъти годишно.
2. Стабилен дивидент
За разлика от остатъчния дивидент при стабилния инвеститорите знаят точно колко дивиденти и на коя дата ще получат. Размерът е фиксиран, позволява предвидимост на доходността, поради което стабилните дивиденти са по-предпочитани от остатъчните.
3. Хибриден вариант
Както подсказва името му, този вариант търси златната среда между остатъчния и стабилния дивидент. Той обещава предвидими и сигурни дивиденти, изплащани и разпределяни на конкретни дати, плюс остатъчни дивиденти, които се разпределят при добър растеж на компанията и определени постигнати резултати.
