» БлокчейнОценка: 5.0 от 2 гласа
“Практическото последствие […е...] за пръв път, начин за един интернет потребител да изпрати уникална част дигитална собственост до друг интернет потребител, като е гарантирано, че трансферът е безопасен и сигурен, всеки знаем, че трансферът се е състоял и никой не може да оспори легитимността на трансфера. Последиците на този пробив трудно могат да се преувеличат.”
- Марк Андрийсън
Блокчейнът може да не изглежда толкова различен от нещата, с които сте запознати, например Уикипедия.
С блокчейн много хора могат да въвеждат информация в архив данни и общност от потребители могат да контролират как се изменя и актуализира архива данни. Подобно, въведената в Уикипедия информация не е продукт на един потребител. Информацията не се контролира от един човек.
Но на по-задълбочено ниво разликите, които правят блокчейн технологията уникална, стават по-ясни. Докато и двете работят на разпределена мрежа (интернет), Уикипедия е вградена в Световната мрежа (WWW) и използването на мрежов модел клиент-сървър.
Потребител (клиент) с асоциираните с акаунта му разрешения може да променя въведените данни в Уикипедия, съхранявани на централизиран сървър.
Когато един потребител влезе в страница в Уикипеция ще получи актуализираната версия на “основното копие” на въведената в Уикипедия информация. Контролът върху базата данни се осъществява от администраторите на Уикипедия, което позволява достъпът и разрешенията да се осъществяват от централна власт.
Гръбначната мрежа на Уикипедия е подобна на силно защитените и централизирани бази данни, които се използват от правителствата, банките или застрахователните компании. Контролът върху централизираните бази данни се извършва от собствениците им, включително управлението на актуализациите, достъпа и защитата срещу кибер-заплахи.
Разпределената база данни, създадена от блокчейн технологията, има фундаментално различна гръбначна мрежа. Това също е и най-отличителната и важна характеристика на блокчейн технологията.
“Основното копие” на Уикипедия се редактира на един сървър и всички потребители виждат новия вариант. В случая с блокчейн, всеки възел в мрежата достига до същото заключение, всеки актуализира записа независимо, като най-популярният запис става де факто официалният запис, вместо да има основно копие.
Транзакциите се излъчват в мрежата и всеки възел създава своя собствена актуализирана версия на събитията.
Тази разлика прави блокчейн технологията толкова полезна – тя представлява иновация в регистрацията и разпределението на данни, което елиминира нуждата от доверено лице, което да подпомага дигиталните отношения.
Но блокчейн технологията, с всичките си заслуги, не е нова технология.
Вместо това е комбинация от доказали се технологии, приложени по нов начин. Именно специфичното организиране на три технологии (интернет, криптография с личен ключ и удостоверяващ протокол) направи идеята на създателя на биткойн Сатоши Накамото толкова полезна.
Резултатът е система за дигитални отношения, която няма нужда от доверена трета страна. Работата по обезопасяването на дигиталните отношения е косвена – изпълнява се от елегантната проста, но същевременно силна мрежова архитектура на самата блокчейн технология.
Определяне на дигиталния тръст
Тръст е оценка на риска между различните страни и в дигиталния свят определянето на тръста често се свежда до доказване на идентичността (идентификация) и доказване на позволението (упълномощаване).
Да го кажем по просто, искаме да знаем “Вие ли сте този, за когото се представяте?” и “Трябва ли да можете да направите това, което се опитвате да направите?”
В случая с блокчейн технологията, криптографията с личен ключ предоставя мощно устройство за собственост, което изпълнява изискванията за идентификация. Притежаването на личен ключ е собственост. Това също ви спестява нуждата да споделяте повече лична информация, отколкото е необходима за обмен, което ви оставя уязвими от хакери.
Идентификацията не е достатъчна. Упълномощаването – наличието на достатъчно пари, излъчването на точния вид транзакция и т.н. – има нужда от разпределена мрежа тип пиър-ту-пиър (на англ. peer-to-peer) като начална точка. Разпределената мрежа намалява риска от централизирана корупция или повреда.
Тази разпределена мрежа също трябва да е ангажирана със сигурността и записването на данните за транзакциите в мрежата. Упълномощаването на транзакциите е резултат от прилагането на правила от цялата мрежа, върху които е била създадена тази мрежа (блокчейн протокол).
Извършвани по този начин, идентификацията и упълномощаването позволяват отношенията в дигиталния свят да не се нуждаят от (скъп) тръст. Днес предприемачите в индустрии по целия свят са се събудили по отношение на приложенията на тази разработка – възможни са невъобразими, нови и мощни дигитални отношения. Блокчейн технологията често бива описана като гръбнака за транзакционния слой на интернет.
Всъщност идеята, че криптографските ключове и споделеното счетоводство може да даде на потребителите сигурност и да оформи дигиталните отношения разбуди въображенията. Всеки от правителствата до ИТ фирмите и банките опитва да построи този транзакционен слой.
Идентификацията и упълномощаването, изключително важни за дигиталните транзакции, са установени като резултат от конфигурацията на блокчейн технологията.
Идеята може да бъде приложена към всяка необходимост за доверена система за архив на данни.
