Статията е добавена на 2023-02-09 20:07:56 от Мирослав Трифонов
банков преводинвестициипасивни приходи
Като вид ценна книга на кредитора облигацията е от съществена важност, защото в основата си е договор между двете страни – емитиращата и инвеститора. Като инвестиции облигациите се отличават с нисък и среден риск, който е възможно да се повиши многократно при нестабилна лихва и под въздействието на други фактори.
Определение за облигации
Определението за облигация гласи, че това е финансови актив с фиксирана доходност, документ за дълг – за предоставена парична сума на кредит от притежателя на облигацията на нейния издател. Облигациите са и основен вид ценни книжа, търгувани на финансовите пазари, каквито са и акциите. Търговията с акции се отличава с по-голяма популярност и по-висок риск, докато тази с облигациите остава незаслужено често извън вниманието на инвеститорите, въпреки че рискът, които поемат, е много по-малък от този при акциите. Акциите са ценни книжа с променлива доходност, а облигациите са с фиксирана, което също ги прави по-малко рискови, а целия процес – по-предсказуем. Облигациите обикновено (независимо от вида им) споделят няколко основни характеристики и съдържат информация за:
- номинална стойност,
- купон – лихвен процент,
- дати на купон – това са датите за изплащане на лихвите,
- дата на падежа,
- цена на имитиране.
При облигациите инвеститорът се явява кредитор и като такъв има право да получи обратно инвестираните средства заедно с определената лихва. Така инвеститорът реализира печалба от инвестицията си. Определянето на доходността на облигациите най-често става с помощта на купонния процент – доходността е равна на купонния процент на облигацията. Съществуват естествено и други методи и начини за определяне на доходността на облигациите, които помагат на инвеститорите да вземат своето инвестиционно решение.
Произход на облигациите
За облигации се говори още 2400 години пр.н.е. Първите държавни облигации са издадени от банка в Англия с цел набиране на средства за войните с Франция. Този тип цели на облигациите – финансиране на военни действия и други държавни разходи – се запазват и през следващите няколко века. Днес облигациите се използват най-често за:
- дългосрочно финансиране на дългове и финансиране на инфраструктурни проекти от правителствата,
- финансиране на разширяване на фирмена дейност, пазари и прочие от големите компании.
Облигации и фондова борса. Търговия с облигации
Търговията с финансови инструменти се осъществява на финансовите пазари, класифицирани в различни категории, основните сред които са валутни, парични и капиталови пазари, като именно на капиталовите пазари се говори за пазар на акции и пазар на облигации. Тоест търговията с облигации е възможна, с нисък риск е и при правилен подход – печеливша. Продажбата на ценни книжа в момента на емитирането им в публичен списък се нарича първичен пазар, а търговията извън борсата – вторичен пазар. Издаването на ценни книги под формата на облигации, което извършват държавите или компаниите към инвеститорите, се осъществява на първичния пазар, а тези облигации могат да бъдат препродадени по-късно на вторичния пазар. На вторичния пазар се формира и пазарната стойност на облигациите, като определящи за формирането на стойността са търсенето и предлагането.
Видове облигации
Сред най-често срещаните облигации според емитента са: държавни, общински, корпоративни, банкови. Корпоративните най-често са необходими за финансиране на разрастване на компанията, излизане на нови пазари, разширяване на дейността, както и за допълнителен кредит към съществуваща кредитна линия, за да не се налага продажба на акции на компанията. По отношение на финансовите институции банковите облигации най-често се издават за набиране на капитал обикновено за рефинансиране.
Облигациите се делят още на:
- безналични или налични според начина на обективиране,
- привилегировани и обикновени според вида и обема на правата по тях,
- нелихвоносни и лихвоносни според начина, по който се формира доходът и други.
Възможностите по отношение на начина на изплащане на лихвата към инвеститора са:
- полугодишно лихвено плащане на облигационера,
- годишно лихвено плащане на облигационера,
- автоматично начисляване на лихвата до датата на падежа – датата, на която се дължи окончателното плащане на облигацията.
Годишно или полугодишно лихвено плащане на облигационера се нарича купон.
Инвестиции в облигации
Инвестирането в облигации е естествено с цел печалба, доходност. Облигациите
са с нисък и среден риск в сравнение с другите финансови инструменти, но това зависи и от вида на облигациите. Сравнително най-безопасно е инвестирането в облигации, емитирани от държавата, ако обаче е политически стабилна. Рейтинговите агенции са тези, които оценяват облигациите и посочват кредитния статус на страната с помощта на букви, символи и цифри, като най-високият рейтинг е AAA. Кредитният рейтинг на държавата е важен не само при инвестиции в държавни облигации, но и при инвестиции в облигации, емитирани от компании в съответната страна. Най-значимите и заслужаващи доверие подобни рейтингови агенции са: Standard & Poor's, Moody's и Fitch.
Рискът може да бъде претеглен и чрез лихвения процент, като се приема, че високите лихвени проценти обикновено са свързани и с по-високи нива на риск.
За печеливши инвестиции в облигации, носещи отлична доходност, са необходими опит, познания, нужните инструменти и конкурентни условия.
Настоящата статия е информативна и не следва да се разглежда като предложение или насока за инвестиции. Всички действия, инвестиции и решения са на ваша отговорност.
